Вече не бързам

Времето бърза, а ние се случваме твърде бавно. Не знам кой кого трябва да настига, но вече не тичам.
Вървя бавно и стигам.
Сутрин съм бавна, когато закъснявам за работа и се наслаждавам на ранните слънчеви лъчи.
Наобед съм бавна, когато трябва да решавам какво да ям. Храната не трябва да се яде само за да те държи сит.
Вечер съм бавна като се изкачвам по стръмната улица, където ми е паркирана колата. Не си броя стъпките, но и вече не се задъхвам.
Никой не ме гони. Не бързам.
Няма нужда да поглеждам зад гърба си, за да видя дали някой върви след мен.
И това се нарича привилегия.

Да можеш да си позволиш да не бързаш е най-добрият начин да видиш красотата на настоящето.
Да не бързаш - това е да живееш СЕГА.