"Няма време"

Тези, които са по-възрастни от мен или мои "набори", могат да си спомнят, че допреди няколко години по БНТ (някога Канал 1) излъчваха предаването "Минута е много" - викторина под формата на състезание с въпроси от всякакви области на познанието и науката.

Истината е, че обожавах да го гледам, макар и почти никога да не знаех отговорите. Освен, че водещият Петър Вучков като емблематична фигура в предаването очароваше с всяващо респект присъствие и благ глас, имаше и друго, което като малко дете предизвикваше в мен радост и симпатия, зяпайки малкия екран.

А именно - човечето Минутко с цип вместо уста с взеизвестните си реплики "Ами сега?" , "Грешка!", "Браво!" и  разбира се "Няма време". 

В моето съзнание остана най-ярко това последното заедно със звука на тик-такащия часовник отразяващ последните секунди възможност на участника да отговори.

Защо припомням всичко това? Преди време преживявайки редица от събития, в един момент сякаш чух далечния глас на Минутко в главата си. Стана ми и весело, и някак тъжно... 

Замислих се, че както много други неща, взимаме и времето за даденост. Съответно губейки ценно време в лишено от всякаква смислена дейност бездействие, започваме да се замисляме..., да преоценяваме... , понякога да съжаляваме. 

Как мислите нямаше ли да е хубаво от време на време да се появава Минутко до главите ни и да ни припомня, че "Няма време"... ? 

В този ред на мисли, ето какво събудиха в мен тези размишления. 

„Няма време”

Мечтите ти се сбъдват,

а ти оставаш равнодушен?

Животът вече промени се

и чака само теб да се събудиш.

На листа бял си се разписал,

но още чакаш на опашка?

Погледнеш ли се в огледало,

виждаш: не ти, друг ти маха.

Четири реда думи изписваш,

а петия защо все празен остава?

Да чакаш свикнал си отдавна,

влече те да натискаш „пауза”.

И Времето си тича без да пита,

а си седнал ти на пейка в парка?

Чакаш го край теб да мине,

а то се моли ти да го

                                       догониш.