То не бе философия, то не бе... дърво?
Предполагам, че на всеки се случва, но понякога изпадам в дълбоки умствено-психологични, екзистенциални и философски (понякога с лек привкус на нелепост) мисли. Днес например изпаднах във въпросното състояние и известно време блъсках главата си над някои мистериозни (може би не толкова), но иначе така симпатични народни умотворения.
С риск (или надежда) да привлека вниманието на някой, който има отговор за описаните по-долу "загадки", започвам изложението си.
1. Дървен философ.
Разлиствайки Достоевски, попаднах на онези негови отклонения от главния сюжет, в които изпада във диалектически разговори в сферата на философията. Поинтересувах се от някаква непозната за мен дума в интернет и изведнъж попаднах на това устойчиво словосъчетание, което всички сме чували и ползвали. Всеки знае какво значи "дървен философ", но за пръв път се зачудих откъде идва произходът му. Първо: Какво по дяволите имат общо дървото и философията? Второ: Дървото като материал не е никак отрицателно понятие, както е в словосъчетанието. Всъщност известно е, че най-здравите неща са направени именно от дърво. Трето: Не само защо, но и кой и как е стигнал до заключението, че който говори празни приказки е не само "философ", но и е ДЪРВЕН.
2. На лъжата краката са къси.
Такааа... Достатъчно като за начален факт е да приемем, че Лъжата имала крака. Ако питате мен, има и 14-сантиметрови токчета, но това е друга тема. Та някой изглежда е решил да премери тези крака и е установил, че те са под нормата за дължина за крака. Не само, че установил, но и се разчуло навсякъде. Какъв клюкар! Колко ли е нещастна Лъжата с този свой недъг. Човек не знае да я съжалява ли или да й подари протези. Все пак мисля, че се справя и така. Къси, къси, ама ела да видиш доколко далеч стига, а?
3. Който не работи, няма да яде.
Е, извинявам се, ама тази поговорка хич не е наред. За мързеливата Богдана не знам, ама аз познавам 240 човека, които не работят, а се тъпчат като прасета. Друго няма да кажа, това е достатъчно доказателство за оборването на въпросното твърдение.
4. Кон боб яде ли?
Ако отворите фразеологичния речник, срещу въпросното понятие ще видите: "закана към някого, че ще му се случи нещо лошо". Значи да разбирам, че ако някой ме дразни и искам да го сплаша с нещо, то трябва да му посоча аргументацията си за това, че конят като бозайник не приема в хранителната си система зърнени храни като боб, леща и т.н. Определено преминаваме към непознато и невиждано измерение на логиката...
5. Назад, назад, моме Калино
Това ми е любимо. Изключителен народен шедьовър! Говорим за епичен героизъм (от страна на момата Калина естествено) и преплитане на природни картини с неочаквани обрати. Ако беше сериал, майка щеше да го гледа. Започваме с това, че лирическият герой убеждава момата да спре да го следва, защото някъде си имало висока гора, която тя нямало да успее да премине. Чакай малко. Защо изобщо момата трябва да минава ПРЕЗ гората? Алооо, не сте ли чували за вълци, за червени шап.. ааа това беше друга приказка. Та мисълта ми беше, че хайде коли не е имало по него време, ама каруца нещо, едно, друго? Минаваме към втората част, в която след като разбираме, че момата е трансформърс (превръща се в сокол пиле), лирическият герой се сеща, че след гората имало дълбока река, която тя няма да успее да преплува. Тук разбираме, че момата не може да плува, но пък втората й братовчедка по майчина линия има родствена връзка с русалката Ариел, та наш'та можела да се превръща в риба. Ти да видиш! Дотук добре. Преминаваме към кулминацията. След като нашият лирически герой е изтъкнал вече всички тези географски особености на пътя, по който е поел и въпреки това вижда, че тази е доста нахална и продължава да върви след него, той изкарва най-големия си коз. Оказва се, че човекът е женен с деца и най-после хвърля бомбата. И тук, драги читатели, идва този епичен героизъм, за който говорех в началото. Нашата мома-трансформърс-риба се превърща в... ЧУМА. (След всичко това, не толкова изненадващо). Жанрът на песента се променя и се превръща в трилър. Момата решава да убие конкурентката си и след това най-мило предлага да гледа челядта. Какво великодушие! Каква песен! Какво чудо! Казах ви, че ми е любима...
С риск (или надежда) да привлека вниманието на някой, който има отговор за описаните по-долу "загадки", започвам изложението си.
1. Дървен философ.
Разлиствайки Достоевски, попаднах на онези негови отклонения от главния сюжет, в които изпада във диалектически разговори в сферата на философията. Поинтересувах се от някаква непозната за мен дума в интернет и изведнъж попаднах на това устойчиво словосъчетание, което всички сме чували и ползвали. Всеки знае какво значи "дървен философ", но за пръв път се зачудих откъде идва произходът му. Първо: Какво по дяволите имат общо дървото и философията? Второ: Дървото като материал не е никак отрицателно понятие, както е в словосъчетанието. Всъщност известно е, че най-здравите неща са направени именно от дърво. Трето: Не само защо, но и кой и как е стигнал до заключението, че който говори празни приказки е не само "философ", но и е ДЪРВЕН.
2. На лъжата краката са къси.
Такааа... Достатъчно като за начален факт е да приемем, че Лъжата имала крака. Ако питате мен, има и 14-сантиметрови токчета, но това е друга тема. Та някой изглежда е решил да премери тези крака и е установил, че те са под нормата за дължина за крака. Не само, че установил, но и се разчуло навсякъде. Какъв клюкар! Колко ли е нещастна Лъжата с този свой недъг. Човек не знае да я съжалява ли или да й подари протези. Все пак мисля, че се справя и така. Къси, къси, ама ела да видиш доколко далеч стига, а?
3. Който не работи, няма да яде.
Е, извинявам се, ама тази поговорка хич не е наред. За мързеливата Богдана не знам, ама аз познавам 240 човека, които не работят, а се тъпчат като прасета. Друго няма да кажа, това е достатъчно доказателство за оборването на въпросното твърдение.
4. Кон боб яде ли?
Ако отворите фразеологичния речник, срещу въпросното понятие ще видите: "закана към някого, че ще му се случи нещо лошо". Значи да разбирам, че ако някой ме дразни и искам да го сплаша с нещо, то трябва да му посоча аргументацията си за това, че конят като бозайник не приема в хранителната си система зърнени храни като боб, леща и т.н. Определено преминаваме към непознато и невиждано измерение на логиката...
5. Назад, назад, моме Калино
Това ми е любимо. Изключителен народен шедьовър! Говорим за епичен героизъм (от страна на момата Калина естествено) и преплитане на природни картини с неочаквани обрати. Ако беше сериал, майка щеше да го гледа. Започваме с това, че лирическият герой убеждава момата да спре да го следва, защото някъде си имало висока гора, която тя нямало да успее да премине. Чакай малко. Защо изобщо момата трябва да минава ПРЕЗ гората? Алооо, не сте ли чували за вълци, за червени шап.. ааа това беше друга приказка. Та мисълта ми беше, че хайде коли не е имало по него време, ама каруца нещо, едно, друго? Минаваме към втората част, в която след като разбираме, че момата е трансформърс (превръща се в сокол пиле), лирическият герой се сеща, че след гората имало дълбока река, която тя няма да успее да преплува. Тук разбираме, че момата не може да плува, но пък втората й братовчедка по майчина линия има родствена връзка с русалката Ариел, та наш'та можела да се превръща в риба. Ти да видиш! Дотук добре. Преминаваме към кулминацията. След като нашият лирически герой е изтъкнал вече всички тези географски особености на пътя, по който е поел и въпреки това вижда, че тази е доста нахална и продължава да върви след него, той изкарва най-големия си коз. Оказва се, че човекът е женен с деца и най-после хвърля бомбата. И тук, драги читатели, идва този епичен героизъм, за който говорех в началото. Нашата мома-трансформърс-риба се превърща в... ЧУМА. (След всичко това, не толкова изненадващо). Жанрът на песента се променя и се превръща в трилър. Момата решава да убие конкурентката си и след това най-мило предлага да гледа челядта. Какво великодушие! Каква песен! Какво чудо! Казах ви, че ми е любима...
Коментари
Публикуване на коментар