Голямото нещо е да бъдеш силен

Да не се научиш. Няма как.  

Започвам мисълта си от средата на изречението, но е по-добре, отколкото да започна изречението си с половин мисъл. Уж всичко правиш с умисъл, а все има на какво да се научиш. Все нещо не достига да запълниш кръга, да прелистиш страницата, да затвориш вратата. Лошото е, че това е чарът на цялата работа. Проваляш се, учиш. Падаш – ставаш. Работиш за други хора, а трупаш стаж върху себе си.

Забелязала съм, че човек е силен докато е неуспешен. Докато се бори, докато губи битки, той осъзнава цената на пътя, по който върви и все повече спира да се интересува от дестинацията, към която е тръгнал. Бях чела един разказ на Джеръм К. Джеръм – „Урокът”, в който се казваше: „Може би ще се засмееш, но тук горе ми хрумна, че Господ ми е дал нещо от голяма полза за мен. Успехът ме беше направил слаб. Затова Той ми прати слабост и страдания, за да се науча на сила. Голямото нещо е да бъдеш силен.”

Тези думи останаха в съзнанието ми и си стоят там от доста дълго време. Естествено, че не са ме спирали да се чувствам тъжна и да падам духом, когато съм се спъвала в някой камък, но пък с времето се научих да ходя с по-твърди обувки.

А Силата сама по себе си е най-голямата слабост. Веднъж научиш ли се на сила и няма измъкване от тая проклетия. И нямаш оправдание, и дойде ли, не можеш да я изгониш. Ти й викаш „Бягай, искам да рева, да блъскам, да крещя! Да съм слаб!”, а тя ти се усмихва лукаво отстрани и без да продума и думичка, просто не ти разрешава.

Трагизъм, философия и комедия! Всеки сам за себе си решава през какви очи да гледа пиесата на живота си. Дали ще седнеш да плачеш, да се смееш или да го мислиш, резултатът няма да се промени. Променяш се ти или оставаш все същия. А пътят е твърде дълъг, за да носиш едни и същи обувки. Впрочем отивам да си сложа моите и да ритам малко камъни.