Жълти стотинки

Преди няколко дена младо момиче, продавачка в нон-стоп магазин, ме накара да се замисля за това колко струва една усмивка.

Бях на работа, когато в почивката реших да си купя кафе от близкия магазин, но нямах дребни в себе си и подадох десетолевка на продавачката. Тя ми подаде кафето, след което започна да търси за ресто и с изключително притеснено и уплашено лице започна да ми се извинява, че ще се наложи да ми върне в левчета. Казах й, че няма никакъв проблем, но тя продължаваше да ми се извинява някак механично, което леко ме притесни. Подхвърлих й, че и това са пари без значение, че са на дребно.

Тогава тя някак си се отпусна и каза, че не всеки мисли така и че цял ден хората са й правили проблем за това и даже един човек (човек ли е?) я е нагрубил, защото се наложило тя да му върне жълти стотинки.

Въпрос. Кога станахме толкова богати и надменни, че жълтите стотинки вече са под нашето ниво, а хората около нас са пионки, които можем да хванем и местим някъде назад в играта. Кое е нещото, което ни дава правото да сме "повече" от другия само защото някой някога е казал "йерархия".

Оставете йерархията, не съм човекът, който ще спори с нея. Но представете си.

Днес съм велика, влизам в някой магазин, държа се лошо с младото момиче, което ме обслужва и тръшвам вратата след себе си без "Довиждане". Хмм... дали тя утре няма да преподава на децата ми? Дали утре тя няма да реши да е велика? Да им вика, да им се кара, да ги стресира... Да не ги учи на "Добър ден, Довиждане", да не се усмихва? Може би.

А дали на мен тогава ще ми е приятно? Дали няма да съжаля за постъпката си и да искам да върна времето назад като по филм?

Всеки има своя отговор, предполагам.

И сега. Колко струва една усмивка?
Всъщност изборът е ваш. Може да струва страшно много. А може и да е жълти стотинки...