Дишай, бе човек!

Понякога стоя и си мисля, понякога си мисля и стоя, а друг път просто си стоя без да мисля.

И понякога това е най-доброто решение. За тези от нас, които мислят твърде много за определени неща (проблеми, конфронтации, ситуации) в живота си, е добре понякога да спрем да мислим. В крайна сметка не си помагаме никак. Осъзнавам, че мисленето понякога идва като противодействие на самото действие.

Имаш проблем, чудиш се как да го разрешиш. И седиш и мислиш...

Какво по дяволите си мислиш, че правиш?? Стани! Излез, тръгни, върви, блъсни се в дърво, заобиколи локва, ритни малко камъче (ако ритнеш голямо, ще имаш още един проблем за решаване - счупен крак например). Просто не стой на едно място. Понякога в самия ти мозък има недостиг на кислород, дробовете ти имат нужда от въздух, очите ти искат да видят нещо различно. А всичко, което ти им даваш, всичко, което всъщност даваш на себе си е... просто задух.

Дишай, бе човек!

Докато можеш да поемаш кислород и да изкарваш въглероден двуокис, няма проблем, който да не можеш да разрешиш. Защо си седнал там с блуждаещ поглед, свити рамене и подпряна глава. Понякога единственото, което иска Решението е не да го намериш, а да тръгнеш да го търсиш. Там в локвата...

Сега изправи рамене, изпъчи гърди, вдигни гордо глава и тръгни да търсиш. "Който търси - намира" са казали хората.

Няма нужда да ми благодариш. (Не се усмихвай глупаво, а се засмей, бе човек!)