Не свърши ли светът преди три години?

Всички заедно се присмяхме на 21 декември 2012 година, когато маите бяха предрекли края на света. Днес ми светна, че сигурно и те са се присмивали над нас някъде там...

Целият проблем на човечеството е, че се опитва да обясни необяснимото и по този начин значението се изплъзва между пръстите. Замислете се. Та не свърши ли светът преди три години? Да, комета не ни удари, а и слънцето не изригна, за да ни остави без светлина и въздух. Но животът свърши. Такъв, какъвто го знаехме, той приключи някъде там на 21  декември 2012-та.

Днес, събуждайки се, изпитах странно чувство. В началото не можех да си го обясня, но след чашата с кафе, осъзнах, че съм се събудила напук. Е. Е. Къмингс казва: "Да бъдеш никой, но себе си в свят, който прави всичко възможно ден и нощ да те превърне в някой друг, означава да се биеш в най-трудната битка, в която някое човешко същество може да се бие и да не спира да се бие." Именно. Нашият свят свърши, но ние още живеем, но дали не сме се превърнали в нещо друго? Човекът и светът са един цял механизъм, но какво се случва, когато една част спре да работи? "Цялата машина спира да работи" ще кажете, но истината е, че не стана така. Инстинкт за самосъхранение. Когато светът реши да си замине такъв, какъвто беше, ние хората продължихме сами, но вече бяхме различни.

Събудих се напук. От около три години насам се събуждам напук. Аз съм представител на раса, която е забравила да използва най-характерното си качество. Аз съм човек и живея в свят без човечност. В свят, където човешкият живот вече не е смисълът, а е разменната монета. Днес предметът е по-важен от човека. Днес Вярата, Любовта и Бог са заменени от Банкнотата, Калашника и Цвета на кожата. Преди три години изгубихме душите си. Днес вече не можем  да опазваме и телата си. 

Надявам се, че един ден ще се събудя и слънцето няма да свети напук, нито птиците ще пеят напук. Надявам се, че човечността, която сега е поставена на кантар със злото, ще надделее. Надявам се, че маите са посочили още една дата, в която този  път светът не да свършва, а да започва. Надявам се.