Бъдещето си ти - стегни се!
Прибирам се вкъщи от студентска среща относно национален референдум организиран от Слави Трифонов, на която самият той присъстваше заедно с част от редколегията. Изпитвам необяснимо тежко чувство, което ме обезпокоява и отварям лаптопа, за да разсея мухите в главата ми. И какво виждам? На десктопа ми съм сложила снимка на самия Слави, широко разперил ръце с усмивка от последния му концерт (на който също присъствах като верен фен). И ме осенява. Аз съм верен фен на този човек и защо в момента не скачам до небесата от радост заради факта, че допреди малко съм седяла в едно помещение с него и съм го гледала и слушала в захлас? Защо? Какво се случи?
Случи се това, че останах разочарована от поколението си. До такава степен разочарована, че това измести всякакви други чувства в мен. Казват, че има упадък в обществото ни. А кой го казва е въпросът ми? Не сме ли НИЕ обществото. Всеки, говорейки за другите, изключва себе си (може би ще ме обвините, че и аз правя същото в момента) и по този начин топката се прехвърля от един играч на друг и никога не влиза във вратата, никога не вкарваме гол, никога не печелим. Винаги сме в губещия отбор. Отбор, който може да диктува правилата, но предпочита да седи на скамейката. Отбор, който може да накара съдията да свири за фал, но предпочита да продължи да играе (губейки) с контузията си.
Идеята на тази среща беше диалог върху темата за бъдещето на всички. Диалог, който не знам до каква степен се получи (поради липсващата обратна връзка от страна на "будните" студенти), но хайде да не издребняваме. По-важна беше темата. Тема, която засяга всички и е за общото добро и въпреки това не се осъзнава нейната важност и същина.
Почувствах пренебрежение и нехайство отправило се с пълна сила към бъдещето ми.
Младото поколение, което представлява това бъдеще, не знае да построи правилно изречение. Младото поколение няма чувство за такт, уважение и себеуважение. Младото поколение е нахално, арогантно и бърза да изрази мнение преди да му бъде подаден микрофона (приемете го буквално и преносно).
Младото поколение знае всичко, критикува и говори, но не иска да приема критика и да слуша.
...
Ще завърша с надежда. Не цялото младо поколение е такова. Част от тях искат да слушат, но им пречат. Искат да знаят, но ги заблуждават. Искат да виждат, но някой застава пред тях и им пречи. Но въпреки това те са там. Било то между редовете на студентска зала, вкъщи пред компютъра или броящи часовете на 12-часовите си смени на работа, която не харесват, но са принудени да работят.
Има ги, да. Но защо си мисля, че не ги чувам? Защо си мисля, че са потиснати и не намират сили да извисят и те глас? Това младо поколение, което е потиснато от собственото си поколение. За него говоря. За теб говоря.
Да, фен съм на Слави Трифонов, Джъстин Тимбърлейк, Уил Смит, Достоевски и Елиф Шафак. Но преди да бъда очарована от личности, аз съм преследвач на идеи. Една такава идея в главата ми е за по-добро бъдеще. Знам, че и в твоята глава се върти, така че дай да го направим, пък после ще идем на концерт на Слави заедно... :)
Случи се това, че останах разочарована от поколението си. До такава степен разочарована, че това измести всякакви други чувства в мен. Казват, че има упадък в обществото ни. А кой го казва е въпросът ми? Не сме ли НИЕ обществото. Всеки, говорейки за другите, изключва себе си (може би ще ме обвините, че и аз правя същото в момента) и по този начин топката се прехвърля от един играч на друг и никога не влиза във вратата, никога не вкарваме гол, никога не печелим. Винаги сме в губещия отбор. Отбор, който може да диктува правилата, но предпочита да седи на скамейката. Отбор, който може да накара съдията да свири за фал, но предпочита да продължи да играе (губейки) с контузията си.
Идеята на тази среща беше диалог върху темата за бъдещето на всички. Диалог, който не знам до каква степен се получи (поради липсващата обратна връзка от страна на "будните" студенти), но хайде да не издребняваме. По-важна беше темата. Тема, която засяга всички и е за общото добро и въпреки това не се осъзнава нейната важност и същина.
Почувствах пренебрежение и нехайство отправило се с пълна сила към бъдещето ми.
Младото поколение, което представлява това бъдеще, не знае да построи правилно изречение. Младото поколение няма чувство за такт, уважение и себеуважение. Младото поколение е нахално, арогантно и бърза да изрази мнение преди да му бъде подаден микрофона (приемете го буквално и преносно).
Младото поколение знае всичко, критикува и говори, но не иска да приема критика и да слуша.
...
Ще завърша с надежда. Не цялото младо поколение е такова. Част от тях искат да слушат, но им пречат. Искат да знаят, но ги заблуждават. Искат да виждат, но някой застава пред тях и им пречи. Но въпреки това те са там. Било то между редовете на студентска зала, вкъщи пред компютъра или броящи часовете на 12-часовите си смени на работа, която не харесват, но са принудени да работят.
Има ги, да. Но защо си мисля, че не ги чувам? Защо си мисля, че са потиснати и не намират сили да извисят и те глас? Това младо поколение, което е потиснато от собственото си поколение. За него говоря. За теб говоря.
Да, фен съм на Слави Трифонов, Джъстин Тимбърлейк, Уил Смит, Достоевски и Елиф Шафак. Но преди да бъда очарована от личности, аз съм преследвач на идеи. Една такава идея в главата ми е за по-добро бъдеще. Знам, че и в твоята глава се върти, така че дай да го направим, пък после ще идем на концерт на Слави заедно... :)
Коментари
Публикуване на коментар