"Едно такова хубаво"

Забелязвали ли сте онези хора, които като се смеят, им се получават бръчки около очите?

Има нещо магическо в тези хора.

Защото те са страдали. Плакали са, мръщили са се, тъгували са... и всичко това с едно-едничкото си лице, което имат и върху което са се отпечатали белезите на времето. 

Е, как да останеш безразличен към тези хора? В последствие се научаваш да обичаш бръчките им, защото озаряват цялото им лице. Предават блясък на очите им и непринуденост на усмивката им.

За какво ти е красиво лице, което се смее, ако не ти говори нищо? Не ти казва "Тук съм, сега съм...", не пощипва върха на егото ти, не предизвиква любопитството ти и не вълнува сърцето ти. Гледаш ги, а не ги виждаш. 

Но виж тези с бръчките..., тези с големите отворени очи, тези с широките усмивки, тези с бурните смехове и лудия поглед. Тях си струва да гледаш и да ги видиш. 

Не, че няма да те погубят, съвсем не. Ама ще го направят с финес. Защото те не те карат да плачеш, а направо палят пожар в очите ти. Не те унасят в сън от болка, а те държат буден в нощите. И тогава ти не искаш да потъваш в мъката, а я опитомяваш и мъката потъва в теб...

И една сутрин се събуждаш остарял, но ти е "едно такова хубаво". И се смееш срещу огледалото, а около очите ти кръжат купища случки... направени от онези купища бръчки.