Не точно твоята приказка /Wicked fairytale/

Всеки изживява своите "приказки" от време на време. Понякога красиви, невероятни и откъсващи краката от земята, а друг път леко мрачни, страшни с нюанс на кошмар.

Едните или другите. Поняога редуващи се. Понякога едновременно. Понякога няма значение.
Защото ако съм научила нещо от приказките, то е, че края самите герои си го избират.
Днес ровейки из старите писания, попаднах на една такава... 

"Приказка"

Ако пред двореца чукаш по затворена врата
отварят ти надеждите разбити.
Душата си отпуснеш ли във мътна суета
ще се спуснат в нея мисли тъмни, скрити.

- Влез, обувките си изтрий първо от калта,
за кратко ли си гост или ще стоиш, а?
Говори злодеят иззад полуотворена врата -
добрите намерения са все път към Ада.

Приказката винаги завършва с празненство,
три дена яли, пили и се заменили.
А принцесата се чуди само за едно
зад завесата колко ли лица са се още скрили.