Miyka'el

- Има ли шанс да успеем? - попита ангелът.
- Не, разбира се. - отговори просто Бог.
- Тогава защо го правим? - натъжи се ангелът.
- Успехът е желание. - каза Бог.
- Разбирам. - ангелът смъкна дясното си крило. - Но те ще рзберат ли?
- Някои.
- Защо не направиш така, че всички да разберат? - обнадежди се ангелът.
- Това правя.
- Но там има време... - сведе глава ангелът.
- Но тук няма.
Ангелът смъкна и лявото си крило. Появи се земя. Той стъпи на нея.
- Студено е. - погледна към голите си крака ангелът.
- Адът не е пъкъл. - припомни Бог.
- Сам ли ще бъда? - проплака ангелът.
- Аз винаги ще бъда с теб.
Ангелът падна на колене.
Раменете му трепереха. Чу собствените си хлипове и се уплаши.
- Какво е това? - вдигна внезапно глава той.
- Страх. - каза Бог - Тяхното проклятие.
- Ще ме обичат ли? - ангелът се сви.
- След като се върнеш при мен. - обеща Бог.
- Ще ме наранят ли? - хвана се ангелът за гърдите. Туптяха.
- Душата ти ще остане непокътната.
Ангелът се смали.
- Къде ще те намеря? - той ослепя.
- Където ме потърсиш. - отговори Бог.
Светът се стесни, ангелът потъна във вода. Нямаше ги крилете му, не можеше да се рее свободно. Не чуваше и не виждаше. Сърцето му биеше силно, а тялото го болеше.
Бог заговори в главата му:
- Върви при тях. Научи ги на любов. Научи ги за Мен. Не се притеснявай за болката. Пращам ти я, за да пази душата ти докато си там. Върви. Бъди човек.

Ангелът извика "Кой е като Бог!"


У. Р.