Да бъдеш

 "Винаги ставаше така. 

Кажеш им истината, и те намразват. 

Колкото повече говориш за любов, толкова повече те намразват."

Елиф Шафак

ДА БЪДЕШ


Колко е трудно, колко е трудно
да останеш този, който си.
Колко е абсурдно, колко е лудо
да обърнеш другата буза.
Колко е пусто, колко е глухо,
ако се опиташ добър да си.
Дали е болезнено, дали е гузно
човек да се наричаш, а да не си.

Колко е мрачно, колко е хладно
в душите им като погнеднеш.
Колко те обичат, колко те наричат
с разни имена, не знаеш.
Колко са верни, колко са зли
на кантара струва ли си да си ти.

Колко им даваш, колко кажи.
Любов ли? Алергични са. Откажи се, откажи...
Колко усмивки, колко невинни,
а чие лице на кой е маска.
Колко е смешно, колко е лесно
да мислиш само за собствената си каляска.

Колко е благородство...?
Две и две е пет - лъжеш и не дължиш отчет.
Колко помниш, колко помниш
ръката, която ти е дала ли ще хапиш.
Колко още ще ме тровиш
със суета, мизерия и пошлост?
Колко още, ти свят неопознат,
ще ме връхлетиш,
ще ме усмириш,
ще ме поквариш,
от мен си мене ще лишиш,
ще ме промениш...

Ах, колко е трудно, колко е трудно
да останеш този, който си.


У. Р.