Ограничени права - "Ми к'во да правиш..."

Понякога колкото и да ти се иска, не можеш да диктуваш събитията преди да им е дошло времето.
Това е странно, защото уж ние решаваме кога да започнем и кога да приключим, но все пак изглежда на тази земя имаме ограничени права.

Къде се засичат свободната воля и съдбата? Може би някъде на кръстовището на невъзможното с бленуваното.
Често хората ти казват "Мечтай много", но никой не те предупреждава за големия риск от разочарование, което може да те срине.. в някой момент.

Мечтите са хубаво нещо. Но още по-хубво е да знаеш две неща относно тях:
Първо: Трябва да поработиш доста, за да ги сбъднеш. Както обичам да казвам "От небето пада само дъждът."
Второ: Да се прави разлика между мечта, която можеш да превърнеш реалност чрез собствените си усилия и мечта, която само Бог може да реши дали да сбъдне и кога.

Ето тук при втория вид има някои тънки моменти. Тук осъзнаваш, че не владееш баш всичко, както ти казват в часа по йога. Това е чувството след онези изрази, които винаги се произнасят последни с въздишка и след тях следва многоточие: "Съдба...", "Божа работа...", "Кармичен урок...", "К'во да правиш...".

"К'во да правиш" никак не е за подценяване. Това са цели три емоции в един израз:
1. Задаваш въпрос, чийто отговор знаеш, че няма - реторична безнадеждност
2. Изразяваш отрицание относно това, че няма решение на проблема - философска безизходица
3. Правиш утвърждение за това, че човекът няма вина - психологическа утеха

Та за да не се налага да прилагаш това или другите иначе така симпатични изрази, по-добре да се осъзнаеш навреме. Ако се вманиачиш по нещото, върху което нямаш власт, нещото ще получи власт над теб. И после дълго време
- К'во да правиш...
- Ми к'во да правя...