Моята история

Чия история е това? Моята. Твоята.
Историята винаги е една и съща.

Моята история е като твоята. Нищо по-различно.
Падане, ставане, радост, сълзи, малко мъка и малко щастие. Формулата на живота.
И ти сега стоиш срещу мен и тръскайки глава като див жребец крещиш "Ти не разбираш!".
Боляло, пусто било, светът свършвал.
Знам, че ще ти мине, затова не се сърдя за нищо. На мен отдавна ми е минало. Всъщност и аз само минавам.

Моята история е като твоята. Нищо по-различно.
Световете, които се сблъскват са притеглени от силната гравитация, а не че се мразят. Разбираш нали, нищо лично. Не пречи да минеш да видиш какво е останалото след разрухата, но не ти препоръчвам. Прахът може да попадне в очите ти.

Моята история е като твоята. Нищо по-различно.
Пътят, който извървя сам беше толкова дълъг, че не видя, че не е само един. Печелеше и губеше по равно и накрая осъзна, че изборът е лично твой и никой не може да го направи вместо теб. Раните зарастнаха и белези няма, само дето преди да отговориш, си поемаш дълбоко въздух.

Моята история е като твоята. Нищо по-различно.
Въпросите в главата ти не са толкова оригинални. Отговорът на всички е един: Да бъдеш точният човек на точното място в точното време. Нищо по-малко, нищо повече.Но ти предпочиташ да търсиш друг отговор.

Чия история е това?
Толкова позната на всички, но само ти я знаеш.

Моята история е като твоята. Но всичко е различно.