Парашут

Виж какво, странно е. Знам. Чувствата ми към теб са твърде силни, по-силни са от мен самия. А повярвай ми малко неща са по-силни от мен. Не знам защо е така, не знам каква си, откъде дойде. Уж те познавам като собствената си душа, но и в същото време си пълна загадка за мен... както и собствената ми душа. Има логика.
От теб не искам да си мила, да си любяща, да си само и напълно моя. Защото ти не си просто моя, а си просто част от мен. Искам само да те видя, да чуя гласа ти, да се приближа до душата ти.. отново. Страшно е , знам. Както когато си на ръба на скалата с парашут на гърба и трябва да скочиш. Умираш от страх, че парашутът няма да се отвори и в същото време знаеш, че това може да бъде най-страхотното преживяване в живота ти. С една разлика. За сравнение от скока с парашут, при теб и мен – ние решаваме какво ще се случи.