Приятели

Тъмните моменти не трябва да ви плашат. Те идват, за да ви поздравят като ваши стари приятели: „Хей, здравей! Разбрахме, че си забравил някои неща и дойдохме да помогнем!“
Случвало ви се е, нали? Да забравите защо сте тръгнали по този път и накъде води той. Уморени от товар, който не е трябвало да взимате изобщо, в един момент сте спрели да вървите. Без да осъзнавате. Ден след ден минават и сте като в сън – всичко пред вас е размазано, не са ясни причините – бледи очертания на мечти и замиращ екот на радост.
И в един момент точно преди да заспите зимен сън, с гръм и трясък идват те – страхът, паниката и ужасът! Тъкмо бяхте забравили за тях и ТРЯС! – шибват ви един здрав шамар и… се събуждате. Мразите ги заради начина, по който ви карат да се чувствате, искате да се махнат! Да си идат, да ви оставят намира! Картинката е страшна.
Това, което разбрах е, че всъщност те са нашите помощници. Анализатори, съветници, наблюдатели на нашия собствен живот. Те алармират, когато нещо не е наред. Когато не правите това, което душата ви иска. Когато не се движите напред. Когато не се смеете. Когато не се храните добре. Когато не ядете пържени картофи и не пиете бира. Когато не живеете живота, който искате.
Не да мразим, трябва да обичаме тези тъмни времена, в които имаме работещи аларми, които да ни подскажат, че не се  грижим за себе си. В ужаса, в който ни вкарват, те всъщност ни говорят „Хайде мръдни! Движи се напред! Не можеш да стоиш на едно място толкова дълго.“
И ти се помръдваш леко, изправяш се, изтупваш праха от себе си и поглеждаш Страха в очите. Вече сте приятели. Продължаваш напред.