Има песни, които...

Има песни, които не ти говорят. Има песни, които ти казват. Казват ти да станеш, да си събереш багажа – две блузи и един панталон, да дръпнеш ципа на куфара и да тръгнеш.

Да тръгнеш да търсиш онова, за което копнее сърцето ти, бленува душата ти и плачат очите ти. Онова, което вечно ти се изплъзва, но и никога не те оставя. Онова, за което не си струва да умреш, но и живот ли е без него…

Има песни, които те обгръщат с ръцете си, притискат те в обятията си и те унасят. Приспиват ума ти и усилват ударите на сърцето ти. Мелодията им ти напомня как си живял до сега. Животът ти минава на черно-бяла лента пред теб. Но не умираш. В тези моменти си по-жив от всякога.

Има песни, които ти напомнят за теб. Ти – онзи от плът и кръв. Че плътта е жива, а кръвта тече. Напомнят ти, че имаш душа, която макар и да не знаеш къде в това тяло се намира, знаеш как боли, когато нещо я докосне.

Напомнят ти, че нищо няма значение. Нищо. По дяволите масите и чашите, по дяволите дрехите, по дяволите парите… по дяволите дяволите!

Да останат само ангелите. Да поседят. Да послушаме тези песни.