Вечерни размисли през 2020 г.

 На този свят си важен само ако убиваш или умираш.

За тези които живеем, няма време. Няма медийно време, няма сензации, няма спекулации. Не съществуваме.
Днес единствената добра вест по новините беше, че има бум на новородени таралежи. Харесвам таралежи.

Корона, корона, корона, тероризъм, корона, инсулти, корона, таралежи. Спокойна вечер.
Вечер е. За спокойствието удари една ракия.

Фейсбук. Статии, новини, сензации, коментари... Ах, коментари! Дипломи се късат, докторантури хвърчат.

Мнения - свобода на словото.
Словото го няма, ама тичай към свободата - раздава се безплатно, но е реплика. Оригиналът й не се подарява, извоюваш си я. Ама остави... нека се разделяме и да се мразим. И без това дистанция трябва.

Всичко е вързало и цъфнало, но мен ме мъчи нещо конкретно. Хора умират. Невинни хора умират. Защо.

Политика. Искали да докажат свободата на словото. Пред кого? Пред тероризма, който ще разбере какво значи "Liberté, égalité, fraternité"...??
Наистина ли? 

Ами убитите? С какво са виновни те за това , че единият не може да разбере, а другият не иска да отстъпи? Някой пита ли ги дали искат да умрат в името на този спор? Защо не обясниш на майките, съпрузите и децата им какво е туй животно "Свобода на словото"...

А ние останалите хора? Тези, които нямаме нужда от уроци и обяснения, за нас какво е посланието?

Изглежда... на този свят си важен само ако убиваш или умираш.

Пожелавам ви да НЕ сте важни. Бъдете обикновени. Бъдете дебели. Бъдете разчорлени и с пъпки. Бъдете незабележими.

Даже не мислете... ако можете. Защото ако мислите, има опасност да станете важни.