На мястото на другия

Винаги съм се опивала да се поставя на мястото на другия, когато той има някакъв проблем. Преценям ситуацията. Влизам в неговата кожа, събирам всичките му болки и радости, обличам се в характера му и слагам на масата проблема. Започвам да гледам с неговите очи.
Опитвам се да се абстрахирам от собственото си Аз. Изключвам всякакви свои чувства, мисли, преживявания, спомени... и чакам. Чакам да усетя другия човек в главата и душата си.

Не знам колко съм успешна в това, но мисля, че се справям. Справям се до
там, че другият човек да не бъде засегнат от думите и действията ми. Справям се дотам, че да го накарам да се чувства с мен така, както аз бих искала да се чувствам с останалите хора. Дотам, че дори и да не съм успяла да му помогна в неразрешим въпрос, то поне да завърша разговора с усмивка. Дотам, че да почувства, че все оща съществува човечност и доброта.

Мисля, че това е ключът към много заключени врати в живота ни. Не казвам, че е лесно да се прави, нито пък, че е задължение за всеки независимо дали го чувства така или не. Но казвам.
Да не бъдем толкова съсредоточени само върху себе си в свят, в който все проблемът ни е, че сме сами. Да не бъдем толкова сигурни, че сме прави само защото "това съм аз и най-важното е АЗ да съм добре".
Защото понякога, (очудващо е, да) за да сме добре, ни е нужно именно да можем да се поставим на мястото на другия.