Най-хубавото предстои
Често забравяме това. Вглъбени в несполуките, най-лесно е, когато махаме с ръка и казваме "Не става! Зарежи!".
Но най-доброто предстои и това е факт, който колкото по-бързо възприемем, толкова по-бързо ще стане реалност. Чакаме мечтите ни да се сбъднат, сякаш търкаме билети от лотарията… на късмет. Шансовете са слаби. Истината е, че човек трябва да поработи, за да реализира копнежите си. И то всеки божи ден. Постоянство и упоритост. Да изпращаш един и същ сигнал на Вселената, докато Вселената не го рефлектира обратно към теб.
Иначе представете си следното: един ден пред вас застава човек, който може да сбъдне което и да е ваше желание, като единственото условие е желанието да бъде истинско и искрено, а не от сорта на всекидневните ни прищявки. Дотук добре, но вие сте объркани и непостоянни в исканията си и всеки ден заставате пред този човек и го молите за нещо различно.
Един ден искате слънце, на следващия ден решавате, че ще е по-добре да вали и молите за дъжд. На третия ден изобщо забравяте да се появите. На четвъртия ден вече не сте толкова въодушевени и започвате да се съмнявате във всичко… вече не искате нищо. На петия се събуждате и съжалявате за предния ден… и пак отивате да искате от Сбъдващия желания разни неща.
Представете си, че този човек носи отговорност за последствията от реализирането на вашите желания. След като види колко сте объркани и непостоянни дали ще реши да сбъдне някоя ваша мечта? Едва ли!
Всъщност този невероятен човек е Вселената (Бог, Безкрайността, Могъщата сила…) и отговаря именно по този начин. Това е и причината, поради която не получаваме отговор на повечето ни искания. Разпиляни сме. Безотговорни сме. Към другите също, но най-вече към себе си.
Ако Вселената е подредена в божествен ред, идеална и недостижима сама по себе си, то ние хората сме Хаоса. И знаете ли кое е най-удивителното? Въпреки всичко, ние не служим по никакъв начин на този висш разум, а той е там през цялото време и безвремие, за да служи на нас.
Какъв триумф на Хаоса над Вселената! Ето защо "Най-хубавото предстои" е личен избор. И после ходи обяснявай, че нищо не зависи от теб.
Но най-доброто предстои и това е факт, който колкото по-бързо възприемем, толкова по-бързо ще стане реалност. Чакаме мечтите ни да се сбъднат, сякаш търкаме билети от лотарията… на късмет. Шансовете са слаби. Истината е, че човек трябва да поработи, за да реализира копнежите си. И то всеки божи ден. Постоянство и упоритост. Да изпращаш един и същ сигнал на Вселената, докато Вселената не го рефлектира обратно към теб.
Иначе представете си следното: един ден пред вас застава човек, който може да сбъдне което и да е ваше желание, като единственото условие е желанието да бъде истинско и искрено, а не от сорта на всекидневните ни прищявки. Дотук добре, но вие сте объркани и непостоянни в исканията си и всеки ден заставате пред този човек и го молите за нещо различно.
Един ден искате слънце, на следващия ден решавате, че ще е по-добре да вали и молите за дъжд. На третия ден изобщо забравяте да се появите. На четвъртия ден вече не сте толкова въодушевени и започвате да се съмнявате във всичко… вече не искате нищо. На петия се събуждате и съжалявате за предния ден… и пак отивате да искате от Сбъдващия желания разни неща.
Представете си, че този човек носи отговорност за последствията от реализирането на вашите желания. След като види колко сте объркани и непостоянни дали ще реши да сбъдне някоя ваша мечта? Едва ли!
Всъщност този невероятен човек е Вселената (Бог, Безкрайността, Могъщата сила…) и отговаря именно по този начин. Това е и причината, поради която не получаваме отговор на повечето ни искания. Разпиляни сме. Безотговорни сме. Към другите също, но най-вече към себе си.
Ако Вселената е подредена в божествен ред, идеална и недостижима сама по себе си, то ние хората сме Хаоса. И знаете ли кое е най-удивителното? Въпреки всичко, ние не служим по никакъв начин на този висш разум, а той е там през цялото време и безвремие, за да служи на нас.
Какъв триумф на Хаоса над Вселената! Ето защо "Най-хубавото предстои" е личен избор. И после ходи обяснявай, че нищо не зависи от теб.
Коментари
Публикуване на коментар