Твърде късно е...
Твърде късно е, за да живея посредствено. Твърде дълбоко слезнах, където се опарих на пушека от Ада. Не мога вече да се усмихвам, ако не ми идва отвътре само за да посрещна очакванията от вежливост. И не искам. Да простя на всички не ми е дошло време. Великодушието не те прави велик. Страх. Не изпитвам. Бях там, до където и най-големите ми страхове не стигнаха. И видях, че няма смисъл. Живот. В момента на автопилот. Начин за оцеляване. Но вече нищо не е каквото беше. Обикновеното се изгуби във времето. Обичта преля от чашата и остана малко само на дъното. Респекта ми вече не е безплатен - струва същото в замяна. Посредствена бях, когато вярвах, че успехът ще дойде сам. Роден от блян, пораснал в плам, потънал в срам. И накрая какъв е смисълът тук на земята ли? Тук всеки живее в различен сън. За мен смисълът, (без да говоря), един ден да ме чуеш: "Тук съм".
